Основна теза на изследването е, че – противно на доминиращите медийни, експертни и научно-полулярни диагнози – в България няма дефицит на предприемачески дух. Точно обратното – креативността, иновативността, и предприемчивостта са извънредно разпространени, но това не означава, че социалните неравенства не се затвърждават. Накратко, ние твърдим, че утвърждаването на определени групи като успешни, автентични предприемачи и същевременното изключване на други групи не са просто паралелно протичащи процеси.
